Често се питам къде щях да съм сега, какво щях да правя, какво щях да работя, какъв човек щях да бъда, ако бях направила друг избор, ако бях взела различни решения.
Всяко едно решение променя посоката на живота ни. Решенията, които вземаме, се обуславят от начина ни на мислене. Ако решенията, които сме вземали в живота си, не са ни довели до там, където искаме, време е за промяна. Промяна, която трябва да започне вътре в нас.
Проблемът при мен беше, че не осъзнавах необходимостта от промяна. Не осъзнавах, че съм попаднала в „капан“. Капан, който ограничава мисленето ми. Когато живеем ден за ден, нямаме време да мислим.
Бях свикнала да мисля за злободневните неща – какво трябва да свърша като отида на работа, сутрин ставах рано, приготвях децата и ги изпращах на училище. Мислих какво да сготвя като се прибера, кога да пусна пералнята … Нямах време за истинските неща. Нямах време за забавления, но да си призная, нямах и пари за тях.
Едно от забавленията ми бяха телевизионните предавания и филми. От време на време излизах с приятели, но само, ако съм спестила някой лев. Бях свикнала да мисля, че това са излишни разходи.
Приемах всичко това за нормално, защото повечето хора живеят именно по този начин, също като мен.
По този начин минаха доста години от живота ми. Изнизаха се като миг. Не си спомням нищо вълнуващо да ми се е случило през това време. Дори отпуските ми бяха обикновени. Взимахме карта за почивка на море в някоя станция (ако изобщо може да се нарече почивка, защото пак трябваше да вършиш рутинните неща както в къщи). Беше немислимо да платим за седмица на хотел с всички удобства.
В един момент се „събудих“. Една случка разтресе живота ми. Едно изпитание, което преобърна целия ми живот. Няма да разказвам самата случка, защото ще стане много дълго. Само ще спомена, че бях на ръба на смъртта и в момента живея втори живот. Беше достатъчно тежко преживяване за мен, за да ме накара да се замисля за това какво искам от живота, но и за това, което не искам.
Не исках повече да пропускам важните моменти с близките си – животът е прекалено кратък и не знаеш до кога ти е даден. Не исках повече да се будя с будилник. Не исках някой друг да определя кога ще почивам, каква заплата ще получавам и какво ще е работното ми време. Не исках да се задоволявам с най-евтиното в магазините. Не исках повече да отказвам на приятелите ни, когато ме канят да почиваме заедно.
Исках да живея истински, не просто да съществувам. Исках да съм свободна – да имам достатъчно време и пари (не само едното). Исках да опозная красивия свят, да пътувам, където и когато поискам. Исках да прекарвам повече време сред природата. Исках да имам повече време за себе си, да имам повече време да чета. Исках да общувам с позитивни и успешни хора.
Осъзнах, че за да имам всичко това, първо трябва да променя начина си на мислене, да се освободя от предразсъдъците и предубежденията си, да се отърва от вредните навици и да си създам правилни такива.
Съдбата ме срещна с хора, които вече бяха постигнали това, което искам. Учих от тях и прилагах наученото на практика.
Резултатът не закъсня. Година по-късно бях напуснала работата си и работех за себе си с тройно по-високи доходи. Чувствах се удовлетворена, вдъхновена и изпълнена с копнеж за още хубави неща, които ще ми се случват. Знаех, че всичко това, е в резултат от решенията, които бях взела година по-рано, както и от промяната вътре в мен.
Живея по този начин през последните 20 години и животът ми вече е доста по-вълнуващ. Радвам се на всеки един миг от него, споделям го с близки и приятели. Пътувам. Била съм на места, на които никога преди не съм си мислила, че ще отида. Списъкът с тези, на които искам да отида, е много дълъг и само се моля да имам време за всички тях.
Не пиша всичко това, за да ви се хваля, а за да ви кажа, че вашият живот е във вашите ръце и че щом аз съм успяла да изляза от „капана“, вие също можете.
Ще се радвам, ако съм успяла да ви вдъхновя, ако съм ви провокирала да мечтаете и ако решите да промените живота си. Мога да съм ви полезна с опита и знанията си, затова можете да се свържете с мен и да поговорим.
Благодарна съм на всички хора в живота ми, на всички ситуации, в които е трябвало да вземам решения, защото без тях нямаше да съм това, което съм сега.
И помнете, вашият живот зависи от решенията, които вземате всеки ден, а решенията, които вземате, се обуславят от начина ви на мислене. Ако решенията, които сте вземали до сега, не са ви направили свободни и щастливи, време е за промяна.
